Минали, но винаги актуални времена

 

“Довлатов“ – шест дни от живота на невероятния писател Сергей Довлатов. Съветска Русия през 70-те години. Заедно със своя приятел поета Йосиф Бродски, той се бори да запази собствения си талант и независимост, докато гледа как техните приятели артисти са смазани от политическата машина. Брилянтна гледна точка на режисьора Алексей Герман – младши. Нека да видим какво го е провокорало да се впусне в реализирането на тази тежка история: „Прочетох Довлатов доста късно, когато бях на 26 или 27 години, всичко наведнъж. Още тогава си мислех, че ще е страхотно да направя филм за него, но почти 15 години не можех да измисля как. Довлатов е един от онези безусловни символи на последната четвърт на ХХ век. Той е суперзвезда на руската литература. Той е по-голям от живота, изтънчен и невероятно талантлив; жалко е, че вече не произвеждаме такива хора.
Филмът представя един изключително жив, интересен и богат период от началото на 70-те години в Ленинград. Бродски все още не е заминал за Америка, Довлатов все още не е заминал за Естория. Усеща се отзвука от свободата в периода, познат като „размразяването“ по времето на Хрушчов. Нашите герои са все още млади, 30-годишни, изпълнени с енергия. Въпреки, че ги виждаме изтощени, небръснати, те все пак са пълни с надежда. За нас беше важно да съчетаем историята с личния живот на тези хора, да представим талантливите автори на Русия, които поради политическия климат в родината не са могли да правят това, което искат – но въпреки всичко са вярвали в своите идеали и са се опитали да запазят себе си.
Не искахме да идеализираме нищо, нито пък сме се опитвали да „изровим“ нещо неприлично от
личния им свят. Искахме да представим Довлатов като човек и личност, не като глупак или кукла. Филмът ни е изпълнен с думите и прозата на Довлатов. Опитахме се да представим един цялостен епизод от житейската му история – с елементи, които са свързани с неговия брак, с членовете на семейството му, с опитите му да бъде публикуван… Срещахме се с дъщерите му Елена и Екатерина на няколко пъти, те бяха така добри да дойдат в Санкт Петербург… Говорихме с някои от приятелите на Довлатов. Опитахме се да направим всичко така, че да пресъздадем най-важните детайли от неговия характер и епохата, в която е живял. Вече няма подобни големи „комуналки“, където около една голяма маса са се събирали хора, съмишленици и са общували, обсъждали, говорели до сутринта. Тази ера вече е в миналото, но направихме опит да съживим усещането за онова време…”