Джаз настроение

Шоколадово мекият му глас може да разтопи ледовете на Антарктида. Грегъри Портър отдели десетина минути на obedna po4ivka, за да ни разкаже няколко епизода от живота си.

Защо като млад зарязахте спорта, и решихте да се занимавате с музика?
Всъщност аз нямах избор, защото получих травма. Вече не можех да се занимавам със спорт, по-точно с американски футбол. Заради повредата на рамото спрях да тичам. Тогава разбрах, че има неща, които човек прави и тези, които са част от него. Музиката имаше сериозно място в живота ми и беше лесно да се върна към нея, като към първата си любов. Получи се лесно.

Музиката е любов от пръв поглед или…?
Семейството ми имаше сериозно влияние върху мен. Особено майка ми, която отгледа осем деца. Баща ми емоционално отсъстваше. Тя ме насърчаваше да пея. Заедно с нея изпях първата си песен в църквата, в която тя помагаше. Преди да почине от рак на гърдата ми каза, че трябва да продължа да пея, защото това е нещо, което правя най-добре. Никога не забравих тези думи. Тяхното послание беше много важно за мен, за да продължа да се занимавам с музика. Майка ми каза, че трябва да рискувам и аз го направих.

Как ви се струва съвременната джаз сцена? Заслужава ли си да я слушаме?
Невероятно е, че можеш да ползваш една историческа основа на джаза и едновременно да движиш музиката напред. Възможно е за създаваш нови истории и да пращаш нови послания. Всъщност музиката, респективно джазът се нуждае от това. Аз лично се радвам, че съм част от тази съвременна вълна. Много съм свързан с традицията, но обичам да разказвам нови джаз истории.

Защо избрахте джаза, а не рап музиката?
Харесвам експресивната природа на джаза, защото тя ми пасва най-добре. В него се пее за всички аспекти на любовта, без значение дали героят е на върха или е най-уязвимият човек на света. Пее се за ревност, завист, оскърбление…

Какво правите, когато не пеете?
Пътувам по работа, а когато не пътувам обичам да готвя. За мен храната е като музиката, трябва да се споделя. Харесва ми да обикалям антикварни магазини и да разглеждам всички тези хубави неща, създадени в главите на хората.  В себе си те носят следи от човешкото ДНК, имат душа. Наскоро си поръчах стар руски грамофон от 1936 г и с часове мога да гледам как работи механизмът му.

С любезното съдействие на jazzavienne.com.

gregory p.

 

img_1292